📍„Не мога да се сетя за някой друг, способен да измисли такава пресечна точка на живи, трептящи истории, каквато разкри пред мен „Внезапни улици“. Макар видяла бял свят в самия край на отминаващата година, книгата се превърна в личния ми фаворит за 2013, а без съмнение за нея ще се говори много и през следващата година.“ Прочетете цялото ревю в блог „Библиотеката“.

📍„Само чаят утолява жаждата, само билките, които разказват приказки с аромата си. Изпий си чая и ще ти разкажа приказка.”
Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици и места по света. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”. Напомня ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгия по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite." , Мира Балдаранова

📍 „След първите 20 страници книгата те държи на тръни през цялото време, не те оставя да си легнеш, ами настоява да продължаваш да четеш, за да видиш кой какъв е и кога с кого ще се срещне, и с чия съдба ще преплете своята." Мария Ангелова

📍„И все пак този измислен, невъзможен (а дали е толкова невъзможен?!) град още ме преследва вече две седмици след прочита на книгата – а това е доказателство, че Могилска все пак е оставила бразда в мен. Може да не съм се впечатлил от това, което вероятно повечето читатели ще видят – оцеляването на две невъзможни любови, разделени от времето и пространството, – но си открих своето нещо сред текста: този град, който започвам и аз да мечтая воглаве с нея.“ Прочетете цялото ревю в Книголандия.

📍„Историята сама те води, въпреки многото въпроси, които задава в процеса на четене. Описаните събития се нареждат като по петолиние, следващи неравноделните схеми на джаза, от които накрая музиката триумфира. Стилът рисува с геометрични форми и перспективи,... с пръсти, изцапани с графит и те потапя далеч отвъд смисъла на отделните думи. Така, неусетно се превръщаш в част от историята, в поредната сюжетна линия, която търси естествената си развръзка в срещата на героите. Романът, макар и писан в делници, пресъздава съдбите на героите и въобще усещането за живота в цялото му тържествено празнично-делнично единение.“ Нако Цветкашки

📍„В крайна сметка това, което ми допадна най-много в цялата творба, беше представянето на въображението като спасителен пояс за човека. Героите, които не могат да постигнат щастие по една или друга причина, поради една или друга липса, впрягат творческите си сили и създават цели светове като утеха – от Маргарита, вплитаща мечтите си за любимия си музикант в сценария си, до Райнхард, който решава да построи свой собствен град, в който да продължава да търси безуспешно своята Матилда.“ Прочетете цялото ревю в сайта "Аз чета".

📍 „Внезапни улици” преплита съдбите на няколко лица, захвърлени от вселената в София в началото на 2012-та. Те разказват един на друг своята история – с думи, с картини, с музика, с танци, споделят някои частици от душата си, запазват в тайна други. Сюжетът на книгата е интригуващ и любопитен, дори има някои неочаквани изненади по пътя, но все пак историята в случая не е основното. Тя е само фон – приканващ и предразполагащ фон, на който се развиват важните неща. А важните неща са вътрешните светове на героите. Важна е не реалността, важни са мечтите, страховете и надеждите, с които тази реалност отеква в съзнанието. Прочетете цялата статия на Мартин Янков в "Под моста".

📍Кинематографичен и поетичен. Така може да се определи романът „Внезапни улици” (ИК „Жанет-45”) на Иванка Могилска. Кратки изречения. С по една дума. Ударни. Рисуващи картина, усещане, атмосфера. Сякаш кове думите с пирон в сърцето. Но елегантно, последователно. И те кара да влезеш под кожата на героите. Сякаш разказва за теб. За твоите търсения, скитания, загубвания, разсъждения за някого, за който не е ясно наистина ли си го срещал или всичко е сън и фантазия. И именно тук идва и поетичното звучене на текста (да не забравяме, че авторката е и поетеса). Защото истинска поезия има в разминаването, в невъзможността, в безвъзратно изгубеното, в трагедията… Една щастлива любов с красив край би ли могла да роди поезия? Прочетете цялата статия на Бистра Величкова във вестник "Култура".

Вижте рейтинги и ревюта на книгата в Goodreads

👉 Поръчайте романа от сайта на издателство „Жанет 45”.  
👉 Прочетете го като електронна книга в Storytel.